Срещите на децата с историите на Чудовището се превръщат в пространство, в което изкуството ги доближава до себе си и до света по един цялостен и естествен начин. Когато разказът не остава само на страниците, а оживява чрез рисуване, музика и въображение, историята се превръща в преживяване - опит, който се чувства, а не просто се научава.

Така посланията за приятелството, за доверието в собствения вътрешен глас и за откриването на доброто в себе си и в другия се случват естествено. Те са спонтанен процес, а не възпитателно напътствие. В това пространство децата имат свободата да творят, да усещат и да изграждат своята лична връзка с историята и с героите.